Възстановяване на суми за недължимо платени глоби към дирекция на вътрешните работи

Съществува противоречива съдебна практика по въпроса, какъв е правният ред за искане за възстановяване на недължима глоба, която е била заплатена в компетентната дирекция на вътрешните работи. Според едни състави на съда реда за възстановяване на внесената сума е уреден с разпоредбата на чл. 128, ал. 1 ДОПК, а именно: недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми подлежащи на възстановяване, съгласно данъчното и осигурителното законодателство от Национална агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Национална агенция по приходите по реда предвиден в чл. 129 ДОПК – по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Това становище не се споделя от други състави, както и от нас, като считаме, че процедурата по чл. 129 ДОПК не може да намери приложение в случая, тъй като по този ред се събират недължимо платени или събрани глоби, наложени от органите по приходите. В случай от практиката, в който след отмяна на наказателно постановление, съгласно което беше наложена и заплатена от доверителя ни имуществена санкция глоба взехме решение за завеждане на иск по реда на Закона за отговорността на държавата за вреди /ЗОДОВ/. Исковата ни претенция бе уважена и  съответната дирекция на вътрешните работи заплати обезщетение на доверителя ни за причинените му имуществени вреди/заплатена глоба/ и неимуществени вреди, както и законна лихва за забава. В мотивите си решаващият съд прие, че глобата доколкото не е наложена от орган по приходите не подлежи на възстановяване, прихващане по реда на ДОПК. Освен това, разпоредбата на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ изисква да съществува специален начин на обезщетяване, предвиден в закон или указ, какъвто в случая не е налице.